пн. дек. 5th, 2022

Клайв Стейпъл Люис в едно от неговите есета в книгата „Писма на душевадеца“ пише така:
„Най-голямото зло не се извършва в онези мръсни „бърлоги на престъпността“, които Дикенс е обичал да обрисува. То не се извършва в концентрационните и трудовите лагер. Там виждаме неговия окончателен резултат. То бива измислено, поръчано и изпълнено с чисти, подредени, топли и добре осветени кабинети от тихи хора с бели яки, изрязани нокти и добре обръснати страни, които никога не повишават гласа си. Символът на Ада е нещо като бюрокрацията на тоталната държава…“

Хана Аренд дава много по-точно определение на това зло. Поканена да отразява процеса срещу Адолф Айхман в Израел за “Ню Йоркър”,тя въвежда категорията “баналност на злото”.
Адолф Айхман, който е осъществил огромни зловещи по своята същност престъпления и Хана Аренд, очаква да види всичко друго, но не и един напълно безличен човек. Сако, вратовръзка, очила с дебели стъкла, трудно може да се допусне, че точно той е отговорен за избитите милиони жертви в газови камери, изгорени в крематориуми или умъртвени в лагери. Точно тази поразяваща пропаст между огромните злодеяния, които е извършил и собствената му посредственост кара Хана Аренд да създаде термина „баналното зло“. „“Баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, човек, който никога няма среща със себе си”.
Днес историята отново се повтаря и ние сме вплетени в система, без да осъзнаваме нейната античовечност. Хората живеят в общество, което трябва да бъде управлявано и дори да не се доверяват напълно на властта или пък да я критикуват, те я приемат като част от изначалния човешки ред. С властта обаче, особено когато е абсолютна винаги се злоупотребява.

„Радикалното зло, каквото го описва Кант, е персонифицирано, лично, има извършител, има насоченост и има мотивация, която по един или друг начин е продукт на определена форма на съзнание. Баналното зло е безсъзнателно зло. Огромната машина, съградена от винтове и немислещи частици, има в своята пазва хора, които следват заповеди, изпълняват инструкции, вградени с същински оруеловски кошер. Така във века, който се намира на стотици години далеч от времето на ордите на Чингис хан и Атила, липсата на мисъл причинява повече опустошение отколкото всички инстинкти да се прави взети заедно. Изразът „административни кланета“ замества кланената на императори и бойни вождове от миналото.

Всеки един от нас е изправен пред цивилизационен избор – или да се превърне в „баналното зло“ или да откаже тази трансформация и да запази човешкия си облик. Този избор ще определи в какво общество ще живеем занапред, ние и нашите деца – свободно или под постоянно полицейско наблюдение.“ Ние не можем да изоставим нашите деца сега, защото това ще е краят на човешката цивилизация. Точно учителите, които винаги са били символ на знание и просветление трябва да дадат пример как е правилно да се постъпи в една античовешка система – като й се противопоставим с ясно и категорично „не“. Вместо „баналното зло“, можете да изберете „баналността на героизма.“

Филип Зимбардо(американски социален психолог) пише следното :
„Баналността на героизма означава, че всички сме герои в очакване. Това е избор, който може да се изисква от всички нас в някакъв момент във времето.“

Дали ще подражавате на Адолф Айхман или ще вземете решение да действате героично и да се превърнете в герои е решение, което ще определи бъдещето на цивилизацията. Изборът е ваш, но последствията ще ги носим ние и вашите наследници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

+ twenty five = twenty seven