Не е ли странно, че Кирил Петков си избира за съветници лица, които са силно компрометирани? В пресата е трудно да се открият материали по случая със заразените със СПИН пациенти през 1995г.- 1996г. и колко от тях са починали. В него главното действащо лице не е кой да е, а лично един от съветниците на Кирил Петков във връзка с ПЛАНдемията, чрез която се опитват да ни вкарат в дигитални концлагери.

За щастие има хора, които са били свидетели на тази действия и ги има описани с подробности. Тук са коментарите на нерегистрирани потребители в сайта на dir.bg, който под публикация за случая на медицинските сестри в Либия, описват в детайли и с подробности какво се е случило. Тогава прокуратурата е замела случая. Животът е безценен и той не СЕ дава на хората, нито от правителството, нито от неговите служители. Щом за някой  има съмнение, че е участвал в неблагополучието на хората, няма давност за такова разследване и следва да си понесе последствията. Вместо това въпросната особа, която продължава да не е чиста пред съвестта си е гост на всяко телевизионно предаване и всява смут и страх у хората. Не е ли това директно деяние обект на нашия Наказателния кодекс, следва да го каже прокуратурата? Няма давност за престъпления срещу гражданите на република България или срещу човечеството.

( НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

В сила от 01.05.1968 г. изм. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г.

Чл. 108а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. – ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или да пропусне нещо, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, чл. 142а, ал. 3, т. 2, чл. 143, чл. 143а, чл. 144, ал. 2, чл. 170, ал. 3, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 319б – 319г, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 336а, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 341в, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, чл. 356к, чл. 356л и чл. 356м, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.)  

Нека се върнем в годините на демокрацията и прочетем какво е извършила Радка Аргирова.

През лятото на 1995 година, в седем големи болници в столицата и страната е бил изпратен заразен със СПИН кръвен продукт. Само в две от здравните заведения препаратът не е бил използван. 93 грама бе прелятото количество от продукта на пациенти – 35 грама остава неупотребено. В строга секретност се установяваха имената на пациентите, при лечението на които е бил преливан биопрепаратът. Това бе началото на една трагедия, която прати на смърт пациенти, които всъщност бяха болни от други заболявания… Фи 090495 се оказва заразен с вируса на СПИН – това сочеха документи и свидетелства на висши служители от Министерство на здравеопазването. биопрепарат се упортребява при смущения в кръвосъсирването, тежки кръвозагуби, като с неговото преливане се коригира самото съсирване на кръвта на пациента – обясниха ми тогава хирурзи. Мое проучване във въпросните здравни заведения показа, че препаратът фибриноген, серия 090495 е бил получен и съответните болници на определени, документирани дати в период от четири месеца. Неупотребената част от него вече бе блокирана, когато излезе първата ми публикация на 23 февруари 1996 година във в. Демокрация. На работещите в Кръвна банка в съответните болници е било спуснато от Министерството на здравеопазването разпореждане да установят след преглед на болничните досиета на пациентите, на кого от тях е бил преливан фибриногенът от фаталната серия. Не всички болници записват серийния номер на биопродукта или пък номера на банката, които се използват при пациентите – коментираха лекари скандала. – В много от лечебните заведения просто се изписва името на биопродуктът, който е използван при лечението. Това наложи по-късно да се издирват имената на всички пациенти, за лечението на които е бил употребен именно фибриноген. Много от тези хора вече бяха по домовете си, изписани след лечение, без да подозират какво се е случило. Как, с какви очи щеше да им бъде съобщено, че съществува вероятност от заразяване със СПИН?

В пълна секретност, заместник-министър на здравеопазването Радка Аргирова бе провела поредица от съвещания през седмицата, предхождаща първата ми публикация – това бе периодът 16-23 февруари 1996 година. Това научих от свои източници от здравното министерство. Разпоредено било при нея да постъпват сведенията за използването на фибриногена от болниците, с данни за имената на пациентите. Министър Виткова научи в присъствието на Рада Аргирова, че данните със заразени хемофилици са били известни още през още през април 1995 година. Виткова посрещна новината като гръмната. Това ми разказа мой източник, присъствал в момента, в който на Виткова й е било съобщено за СПИН-заразяването на български пациенти. Какъв бе пътят на заразата в продължение на две години? Кой забави или укри факта за заразения фирбиноген от април до октомври 1995 година? Колко души още са били заразени – като бе сигурно, че за трагедията нито те, нито близките им знаеха, нито бяха своевременно уведомени? Четири дни след първата публикация, на 27 февруари 1996 година, в една от столичните болници в които е бил прелят заразеният със СИПН фибриноген, серия 090495, вече бе известен броят на пациентите, на които препаратът е бил включен в лечението им. Броят бе 24 души! Сведението с броя и имената на пациентите е било пратено и получено в Министерството на здравеопазването – съобщиха ми моите източници от това ведомство. Пациентите могат да си останат носители, или да развият болестта – въпрос на шанс е! Тези хора трябва да бъдат изследвани, за да се установи дали са серопозитивни или не – разясниха епидемиолози и вирусолози за вестника. – Има макар и съвсем минимален шанс, хора, на които е бил прелят фибриногенът да не са заразени. Факт е, че от една и съща плазма са били изработени антихемофилният глобулин, заразил трима хемофилици във Варна и фибриноген серия 090495. При тримата заразени е било засечено преливане на един и същ антихемофилен глобулин, оттам се тръгна и към серията фибриноген, получена от същата плазма. Ето защо само нарочно изследване може да покаже има ли зараза или, по-малко вероятното – няма – допълниха специалистите в своето пояснение пред мен. От общо 7 болници, получатели на фибриноген серия 090495, пет бе окончателният брой на тези здравни заведения, които бяха употребили кръвния продукт. В две от тях – Втора градска и ОРБ-Шумен фибриногенът е бил блокиран с нареждане по телефона, без да се уточнява причината – съобщиха лекари от тези лечебни заведения. Ние научихме от в. Демокрация какво става – признаха лекарите, работещи там.

След това започнаха секретните действия и заповеди на МЗ. Веднага след първата публикация от петък, 23 февруари 1996 г., се разпоредих за проверка в общинските болници – ми съобщи д-р Димитър Рангелов, зам.-кмет на Столична община по телефона тогава. От проверката стана ясно, че никой от лекарите не е бил известен за какъв фибриноген се прави това блокиране, проучване и прочие действия. На някои от колегите са звънили само по телефона. Ето защо ще искам от МЗ и зам.-министър доц. Рада Аргирова да знам защо не сме били уведомени. Ако бяхме получили писмо указание за спиране и блокиране на кръвния продукт, то ние неминуемо щяхме да си зададем въпроса: защо се прави? Не е трудно за един лекар да се досети, че се е случило нещо и какво. Тук, от общината, ще издадем заповед за Анкетна комисия, която да разследва случая. Д-р Рангелов бе в листата на 300-та експерти специалисти в общинската организация за борба с токсикомании, СПИН и хепатит към Европейския форум. Междувременн от друга столична болница научих, че 4 банки венозен фибриноген от въпросната фатална серия са били прелети на четирима пациенти в същото здравно заведение. Двама от пациентите – мъж и жена, бяха починали по-късно от основното си заболяване – бе заключението на патологоанатомите. 26 феруари 1996 година, по радио Хоризонт доц. Рада Аргирова даде интервю, в което призна, че действително е имало заразен кръвен препарат и три от лицата, дали кръв за изготвянето му са били НИВ-позитивни. Това заразяване станало от кръв от донор, който е бил в така наречения прозоречен период… За съжаление аз цифрите от Демокрация не мога да потвърдя, затова, защото все още върви много широко епидемиологично проучване. То върви в следните две насоки: първо – ние трябва да открием кой е донорът, който е бил заразен и който през август 1994 не е бил открит, че е носител на вируса на СПИН. Изследват се голям брой хора и болници, в които препаратът фибриноген е бил разпространен и тези неща са в ход, но преди да бъдат готови резултатите, не можем да съобщим нищо положително докрай. Нито дума Аргирова не обели за броя на болниците, за броя на употребените банки фибриноген – венозен, и за броя на пациентите, на които е бил прелят кръвният продукт. Трябваше да минат четири дни, за да признае зам.-министър на здравеопазването, скандалното СПИН-заразяване. Четири дни трябваше да минат, за да излъже Аргирова, че няма готови резултати от широкото епидемиологично проучване, както го нарече тя в радиоефира.

Информация за доц. Аргирова от Националния център по клинична трансфузионна хематология от 5 февруари 1996 година, за реализацията на фибриноген, венозен, серия 090495. Серия постъпила за продажба в количество 128 грама. От документа става ясно, че Аргирова е знаела 22 дни преди интервюто си по Хоризонт за това кои са седемте болници с получен фибриноген от злополучната серия 090495. Аргирова е получила сведение с датите на получаване, с точно прелятото количество кръв и колко от заразения кръвен продукт е бил прелят. 93 грама бе точното количество на прелят фибриноген на пациенти, 35 грама не са били употребени. На 27 февруари Главна прокуратура разпореди предварителна проверка по изнесените факти от моите публикации за използване на заразен кръвен продукт при лечение на пациенти в седем болници. За броя на прелетите кръвни банки и данни, за броя на имена на пациентите, Рада Аргирова има точни данни при себе си – потвърди тогава и д-р Петър Угрински, от Българския здравен демократичен синдикат. – Защо трябваше да се чака толкова дълго, за да излезе по телевизията Главният вирусолог на републиката, зам.-министър Аргирова и да признае, че е прелят на 35 души въпросният фибриноген? Защо се мълча за този скандал в продължение на 5 месеца, кой, къде персонално бавеше информацията и не я съобщи на Министерството на здравеопазването? Защо МЗ не призна пред лекарите и останалия медицински персонал какво се бе случило? Въпросите на д-р Угрински оставаха без отговор. Междувременно актуален въпрос до министър Мими Виткова за престъпната безотговорност, направила възможно преливането на кръвни препарати, с вируса на СПИН на пациенти от пет болници в страната бе внесен в парламента. В тези дни все още не знаех, че един републикански консултант вирусолог бе внесъл в епруветка продукт, заразен със СПИН през границата и бе поставил този продукт в един от хладилниците на БАН, без да предупреди работещите в тази лаборатория. Фактът от това приключение се намираше в Доклада на Димитър Дуджев, изнесе на заседание на Министерския съвет от времето, когато бе министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. Датата бе 26 март, а Докладът бе точка 7 в дневния ред на въпросното заседание. /Работата си по Доклада Димитър Луджев започва още като вицепремиер в правителството на Димитър Попов /в периода 20. XII. 1990 – до 8. Х.1991 г. – бел. Л. М./и продължава в следващото правителство, вече в качеството си на министър на отбраната /от 8. Х.1991 – до 20. V.1992 г./. Никой не свързва освобождаването на Димитър Луджев с този Доклад, но съдържанието му дава ясно да се разбере, че в документа е имало факти и данни, които не са били приятни за оповестяване на Някого и Някои, намиращи се във висшите етажи на властта. Докладът е бил приет за сведение и не бе оповестен пред журналисти – какви игри и интереси са били засегнати, това времето, събитията след внасянето на Доклада в Министерския съвет и самият Луджев единствено могат да кажат./

На 29 февруари 1996 г., в предаването Отзвук, доц. Рада Аргирова заявява: Нека започнем от самото начало. Бих искала да кажа, че д-р Виткова съвсем не е човек, който ще избяга от отговорност – тя просто е заета в момента. Искам да кажа, че това, което се случи най-напред, започва от средата на 1994 година, когато при събиране на количество кръв от 64 кръводарители, в средата на лятото, се започва производството на редица кръвни продукти, един от които, както споменахте е антихемофилния глобулин. Той е произведен, така или иначе в края на 1994 година, започва да се прилага, през януари и през м. април във Варна, мисля, че д-р Карев го каза преди малко. /Д-р Георги Карев – е депутат от десницата – бел. Л. М./. Във Варна откриват един хемофилик, заразен, обаче оттук започва това, което трябва да изясня и което непременно трябва да бъде ясно. Във Варна се прави първата проба за изследване на СПИН, в края на м. април. Ние никога не можем да приемем, че 1 човек със сигурност е заразен, без да имаме така нареченото потвърдително изследване. Това потвърдително изследване са прави само в Централната лаборатория по СПИН в София. От Варна, първата кръв за такова изследване пристига в средата на м. май, тъй като това е първият случай на хемофилик, който в България се заразява по този начин, а искам да подчертая тука, че от 9 години наблюдаване на тези хора, това е първият такъв случай – ние съответно, се отнесохме с изключително внимание към него, поради което трябваше напълно да сме сигурни дали действително това заразяване е станало по кръвен път или по друг път. Това беше изключително важно, а според всички нормативни документи и международни изисквания, необходимо бе да се направи и втора серумна проба. Това е периодът от месец май, казвам, не април – докато получим резултатите в началото на месец октомври. Тук сте прави, че има скъсване по веригата, но това скъсване по веригата не се дължи на МЗ, а на редица звена по пътя на тази верига, които аз ще назова сега – това са няколко звена, 4 на брой, от здравни заведения в страната и по-специално ще кажа – във Варна и в Добрич. Ние търсим писмени обяснения, не само писмени обяснения, но и точните обстоятелства около това забавяне. И една част от тези хора, които са виновни за това – вече са наказани, други ще бъдат наказани, но така или иначе до м. октомври ние нямаме пълна сигурност, че става дума за заразяване по кръвен път. Това е изключително важно, тъй като при пациента имаше възможност, заразяването да е станало и по полов път. А когато има един заразен хемофилик в Кръвна банка, това е сигналната червена лампа, че в кръвта има проникнал вирус. Затова беше много важно да засечем как е станало това заразяване. Оттам нататък… /прекъсната е от водещата Диляна Грозданова, и продължава проф. Лисичков – бел. Л. М./. Разрешете преди да Ви отговоря на въпроса за колко души става дума, да добавя, че тогава, когато става известно, буквално същият ден, в който стана известно за тримата души, заразени хемофилици, и ние тръгнахме да търсим другият продукт, ние веднага същата вечер, беше късно, на 1 февруари вечерта, изпратихме информация на БТА до всички масмедии. Странното е, че наистина, че много малко от тях реагираха на това. Два дни след туй, на 6 февруари, направихме пресконференция в МЗ. На тази пресконференция аз лично казах, че не е изключено да има още заразени хора. Защо, защото трябваше да бъде идентифицирана тази серия антихемофилен глобулин и от нея да изходим, за да разберем коя е серията на фибриногена, който би бил заразен. Още първия път ние сме казали… има точно такова изречение, в момента МЗ предприема сериозни проверки на всички лица, получаващи кръвни биопрепарати. Става дума за… първо те не са 93, а 86 теоритически, на практика, днес мога да кажа, че става дума за между 35 и 40 души. Предполагам обаче, че ще бъдат по-малко, това е в процес на уточняване. Рада Аргирова към д-р Игнатов / депутат от десницата-бел. Л. М./: Когато Вие говорихте в Неделя 150, за което аз не знаех, а лично аз, целия предишен ден можех да бъда намерена, аз непосредствено слушах Вашето изказване, аз позвъних в Неделя 150, откъдето ми отговориха, че ще дадат телефона ми на г-н Петров /Мико Петров – водещ – бел. Л. М./ и ако той сметне за нужно, ще ме включи. Той не сметна за нужно да го направи… Искам да подчертая тук, много сериозната отговорност на директора на НИТХ, защото вижте, един министър не може да бъде специалист по всичко, той се опира на своите експерти. Ние имаме за случая документи, от които ясно и точно се вижда един ужасно тежък разнобой, фатален, бих казала, между директора и .. Това е недопустимо. Какво отношение трябва да се вземе в такъв случай? И даже имаме такъв момент, в който има изречение, което гласи, че противно на мнението на специалистите, МЗ започва да прави това и това… Да, МЗ ще прави това и това…

Петък, 1 март 1996 година, денят за парламентарен контрол. Отговорът на министъра на здравеопазването д-р Мими Виткова:

• Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми д-р Карев. Истината за трагедията по заразяването с вируса на СПИН на болни, чрез кръвопреливане, която Вие превръщате в евтин политически спектакъл е следната: заразяването на тримата болни от хемофилия е станало чрез преливане на антихемофилен глобулин, на 27, 28 декември 1994 година. За 7-годишното дете,, и на 3 и 5 януари 95 година – за останалите двама. Първият положителен резултат в Централната лаборатория по СПИН е от 9 май 1995 година, когато лабораторията, по всички правила, с писмо иска изпращане на втори серум за потвърждаване на резултата от Центъра по трансфузионна хематология /ЦТХ/- Варна, откъдето е бил изпратен първият серум. Центърът по трансфузионна хематология – Варна, откъдето е изпратен първият серум. ЦТХ – Варна насочва лабораторията да се обърне към Добрич,, тъй като лицето живее там. За необходимостта от втора проба е уведомен д-р Георгиев, зав. кабинет за болести, предавани по полов път на Първа поликлиника – Добрич, който до м. септември не е изпратил в ЦЛ по Спин втори серум, поради отказ на лицето, което в това време е лекувано от екстрасенси, по данни на майката. След това, поради отпуск на лекаря и най вече, поради неизпълнение на служебните си задължения. През месец октомври в епидемиологично управление в Министерство на здравеопазването е изпратен протокол от Централна лаборатория по СПИН, при болен от хемофилия, при който възниква съмнение за кръвен път на заразяване, но не е изключен и половия, тъй като става дума за младеж на 17 години. По повод този сигнал, МЗ организира епидемиологично проучване за уточняване на възможния път на заразяване. При този болен, на 5 януари 1995 година е извършено неколкократно преливане на антихемофилен глобулин от различни серии, всяка от които, получена от плазма на десетки серонегативни дарители, което прави невъзможно доказването на кръвния път на заразяване. Натъкнахме се в този случай на небрежно водене на документацията в Университетска болница – Варна, без да са писани сериите на прелятия антихемофилен глобулин, което затрудни тяхното идентифициране. Поради тези трудности, предприехме масово изследване на всички хемофилици, ползвали антихемофилен глобулин от ЦТХ- Варна, както и цялата страна и проверки на трасфузионната мрежа, за спазване на Закона за кръвопреливането. В резултат на тези мерки, предприети от МЗ, на 18 януари 1996 година се появи и вторият хемофилик от Варна, положителен за СПИН. След засичане на сериите антихемофилен глобулин /АХГ/, преливани на двамата, при цялата инсуфициентност на медицинската документация, попаднахме на дублиращата серия 42 АХГ, която е получена от двамата. Впоследствие се оказа, че тя е същата и при третия хемофилик. От м. октомври до м. декември, уважаеми д-р Карев, издирихме с детективски методи всички хемофилици в България, които в резултат на унищожената от Вашето управление диспансеризация, защото за Вас, тя бе част от миналото, независимо добра или лоша, които никой в демократичните години за българското здравеопазване не води на диспенсерен учет и не изследва активно. Така че МЗ до 18 януари 1996 година само допуска и упорито търси да докаже има ли кръвен път на заразяване, на единствения дотогава положителен хемофилик. Проверява се цялата страна, доктор Карев, и вие знаете, че тези изследвания се правят доброволно. АХГ е приготвен от плазма от 64 дарители, чийто имена се уточняват и техните адреси, и се взема кръв за откриване на вирусоносителя. На 20 януари спешно свиках Експертния съвет по трансфузионна хематология и от него изисках спешни мерки, както по конкретния случай, така и по обезопасяването на произвежданите у нас кръвни продукти… На това заседание дори Експертният съвет, в който участват нашите най-добри специалисти, включително и отговорните за производството на кръвните биопрепарати се поставя въпроса, че е получена същата серия плазма в НЦ за производство на фибриноген. Единствено компетентността на зам.-министъра установи, че е бил произведен фибриноген, 86 грама, от които са били прелети в 5 болници в страната… Едва днес бяха открити и последните, на които е прелят фибриногена, с тях, общият брой е 38 души. До м. октомври 1995 г. МЗ няма как да е знаело, че има хемофилик, заразен със СПИН. Забавянето на информацията е по вина на ЦТХ-Варна и Кожно венерологичния диспансер на Първа поликлиника – Добрич…На 1 февруари МЗ, официално, чрез БТА, а не тихомълком оповести заразяването на тримата… Дотогава никой не говореше, включително и Ескпертият съвет на 20 януари, че е бил произведен фибриноген. Когато доц. Аргирова откри това, последва писмено разпореждане от 6 февруари за спиране на употребата на фибриногена… до 10 дни ще имаме пълен списък на лицата, на които е прелят фибриногена, активно издирваме и изследваме 64-имата дарили кръвта… В предаването Неделя 150, въобще не е поканен представител на МЗ, доц Аргирова се обажда по телефона, но водещият предаването не я включва, защото не иска информация, а сензация.. Сценарият на снощния Отзвук … не се търси мнението на спациалистите, а е подготвен терен за политическа сеч… Единствено виновен е здравният министър, нищо, че заразяването е станало преди той е е здравен мининстър… какво освен политически натиск е днешният протест към здравният министър? … В политиката има и морал, д-р Карев… За на толкова много хора е трагедия – заяви в разговор проф. Тошко Лисичков, национален консултант по трансфузионна хематология, експерт към Съвета на Европа. – Ситуацията е изключително тревожна и трагична. Изключително, защото в 1995 година да бъдат заразени толкова много хора с кръвни продукти – това е една трагедия. Причините за тази трагедия са няколко: едната е, бих казал по-дребната, която има стойност за конкретния случай, това е забавената информация от април до октомври. Ако имахме тази информация, нямаше да пуснем заразения фибриноген в клиничната мрежа… От една смесена плазма се произвеждат серия биопрепарати… първият сигнал идва от единичния болен, за когото научаваме през октомври миналата година. Вече МЗ нарежда епидемиологично проучване на всички болни с хемофилия за съответния район и се засичат трима болни. Тези болни са получавали по няколко серии биопрепарати – засича се коя серия са получили общо тримата. Следователно това е вероятният заразен продукт… Знаейки, че освен АХГ от тази плазма се произвеждат и други продукти, проследихме по-нататъшните количества плазма, от които е произведен АХГ – къде са отишли. Установи се, че са в нашия Център, в коя серия фибриноген е влязъл продуктът и по този начин ние маркирахме, че дадената серия е потенциално опасна. Ние не можем да кажем директно, че е опасна, в смисъл, че е заразна, защото явно дарителят е в прозоречен период, когато маркерите за ХИВ-инфекция още са отрицателни… То проблем ще може да се докаже, едва когато изследваме хората, на които е бил прелят фибриногенът. Ако са заразени, значи фибриногенът е заразен. Това е за конкретния случай в теоретичен план… Причината всъщност е много по-дълбока и тя е именно: защо през 1995 година не са произведени препарати, които да не са вирусно инактивирани /обезсилени/. Причината, за да сме отново на това тежко положение: основна отговорност има екипът на министър Танчо Гугалов /предшественик на Мими виткова – бел. Л. М./. Още с идването му той получи от мен Доклад, в който подробно описах състоянието на трансфузионната система и особено тревожното състояние на производството на плазмени продукти у нас… От министър Гугалов не бяха взети никакви мерки, но по-нататък, използвайки контактите си в Съвета на Европа, с колега от Словения, аз влязох във връзка с една европейска фирма, която произвежда такива препарати… Получихме много информация, но за съжаление нещата спряха дотук. Информацията беше дадена в един проект, който стоя месеци в министерството, т. е. не не се взеха никакви мерки… Ако тогава се бяха взели мерки и рационално решение за съвременното производство и обезопасяване на плазмените препарати – нямаше да се стигне дотук. До трагедията.

Какво бе крило МЗ за СПИН заразяването? Какво от казаното от д-р Виткова в парламента не отговаряше на истината? Доц. Аргирова призна, че е знаела за СПИН-заразяването. Каква бе вината на Министерството на здравеопазването в този трагичен случай? От седем болници, в пет е бил прелят заразен кръвен продукт – фибриноген. 93 грама са били преляти на 38 души. Към март 1996 година 7 от 38-те заразени хемофилици вече са починали. От МЗ твърдят, че смъртта е настъпила вследствие на основното заболяване, без да са правени аутопсии. Никой не може да опонира, тъй като това са факти, съобщени след като трагедията вече се е случила. МЗ не организира група от патологоанатоми, която да изследва в резултат на какво е настъпила смъртта при тези 7 болни. Моята лична отговорност е затова, че събитието се е случило въобще в здравната система, мисля, че не можем да говори за персонална отговорност само на министъра, който е разпоредил такава щателна проверка на цялата система, защото ако това не беше направено, за да се издирят другите хемофилици – казва в предаването Панорама здравният министър д-р Виткова. – за да се разбере, че пътят на трансмисия е кръвен, можеше единственият заразен хемофилик в страната, открит през октомври окончателно, да бъде обявен като останалите, че е заразен по сексуален път, както останалите, и да няма сензация… М да обявим, че единственият заразен хемофилик в страната е заразен по сексуален път, както и останалите!… Коментарът на тези думи на д-р Виткова е излишен.

Още в петък, в деня на първата публикация в Демокрация трябваше да се появи д-р Виткова по телевизията и да обясни реалната обстановка – каза д-р Димитър Игнатов в ефира на Неделя 150. – То се е случило, фактът е налице – продължи той – И сега е важно да се установи незабавно колко са заразените, на колко души е бил прелят биопрепаратът. От април до октомври 1995 година Министерство на здравеопазването получава сигнала за наличие на зараза, период, твърде дълъг за пътуване на такава важна информация. Чак през октомври започва някаква проверка по случая, но ето и до ден-днешен няма никаква гласност, нито прозрачност по станалото и последвалите го действия. Ако има някаква персонална вина – изтъкна д-р Игнатов – то тя трябва да се установи и съответният виновник да си понесе наказателна отговорност. Човешкият живот не се дава нито от правителството, нито от партията – той се дава от природата и е безценен. Готова съм да ида на съд – тиражира в пресата самоотвержено доктор Мими Виткова, след като стана ясно, че на няколко десетки болни пациенти е бил прелят заразен със СПИН фибриноген. В Отзвук заместничката на Виткова каза, че тя е много зает човек, като че ли здравният министър бе Клаудия Шифър или Дженифер Лопес. Оказа се, че докато МЗ не е знаело за СПИН-заразата, разни хора от това ведомство са си ходили в отпуск, вместо да сигнализират – оплака се самата д-р Виткова. – С детективски методи МЗ изследвало половия живот и връзки на серопозитивните хемофилици и се скъсало да се труди, както не е знаело нищо! Това, което се случи с фибриногена, става във всяка цивилизована държава – напористо се изпъчи Виткова в парламента. – Не приемам такъв шантаж! Знаело ли е МЗ за заразяването? Централната лаборатория по СПИН е изпратила в МЗ писмено съобщение в седмично сведение, че на 25 май 1995 година лицето Х, с хемофилия А е с положителен серум в тестовете Елайза и Уестън. Това съобщиха два източника от МЗ, независимо един от друг. Информацията бе категорично потвърдена от Централната лаборатория по СПИН в София. Двата цитирани теста единодушно и окончателно потвърждавали за безспорно инфектиране на лице с вируса на СПИН. Въпросното съобщение, за което министър Виткова и зам.-министър Аргирова мълчаха и отричаха да са знаели каквото и да било, е било изпратено писмено, лично по човек, от лабораторията. Всяк седмица тази лаборатория изпращала получените резултати за сведение и информация единствено на МЗ. Доц Аргирова лично влязла в контакт, изпратила бележки във Варна и Добрич, с които да се иска незабавно втора потвърдителна проба. Нещо повече – ЦЛ по СПИН поискала и проба за извършване на Пи Си Ар – реакция за доказване на самия вирус и неговото наличие, което да потвърди окончателно резултата. Още през май 1995 година били уведомени от ЦЛ по СПИН и Добрич /кожно-венерологични диспансер/ и Варна /Центъра по трансфузионна хематология – ЦТХ/ с писма, които са получени, без да се реагира обратно. Това твърдяха официално от МЗ. Несъответстви четвъртък вечерта, на 29 февруари 1996 година доц. Аргирова пристига в студиото на Отзвук направо от Добрич, за да направи фотокопия на документите по аферата, съобщиха мои източници от МЗ. Самата Виткова гледала предаването и се готвела за парламентарното питане на следващия ден. И затова не се явила по телевизията. Рада Аргирова е била в командировка, за да изясни с лекари /с 10 месеца закъснение – бел. Л. М./защо не е изпратена втората кръвна проба за потвърдителен тест. Защо Аргирова не реагира 10 месеца, след като освен зам.-министър е и Главен санитарен инспектор и е могла да ползва услугите на санитарната авиация – не е ясно. Тук ще припомня, че заради лично неразположение на министър Виткова санитарна инспекция летя до Москва – навремето… Ако в МЗ са медицински грамотни, както се предполага, то би следвало да са наясно, че плазмата служи не само за производство на антихемофилен глобулин, а и на фибриноген, на гама глобулин, от остатъчните части, както и други кръвни продукти – поясниха водещи лекари хематолози. Какво се бе случило в Добрич, докато се чака втората проба? Къде бе истината? В редакцията пристигна д-р Георги Георгиев, чието име министър Виткова спомена в парламента по време на отговора си за СПИН-заразяването. Д-р Георгиев е ординатор в кожно-венерологичния диспансер в Добрич. Ето неговото обяснение: Не два, а три кръвни проби бяха осигурени от нас за ЦЛ по СПИН от 17-годишното момче от Добрич. На 12 юни получихме писмо, което ЦЛ по СПИН е изпратила във Варна /четвърта Онкохематологична клиника/. От Варна писмото дойде при нас, тъй като пациентът е жител на Добрич. ЦЛ по СПИН ни уведомяваше с това писмо, че лицето Х, на 17 години, с хемофилия А е показало положителна първа проба за СПИН. Искаше се втора проба, но не бе посочен адресът на пациента. По този сигнал започнах издирване на адреса, като телефонирах на няколко места. В резултат получих данните с адреса. Веднага изпратих патронажния фелдшер към кабинета да търси момчето. Два пъти той не намира никого, следват трето и четвърто посещение, този път от сестрата, с която работим. Тя се среща лично на 30 юни 1995 година. Оказва се, че момчето междувременно е ходило при ортопед, имало е ставни болки, лежало е в болница. На 3 юли то се яви при нас и категорично отказа да даде кръв, като се оправда с болестта си. Кабинетът ни не е спирал да работи, даже и в дните, когато бях в отпуск. През това време са правени и изследвания, има документи. На 26 юли се върнах от отпуск и след труден разговор с момчето успях да го убедя да даде кръв, уредих спешно и патронажния фелдшер да бъде командирован в София, в ЦЛ по СПИН. Първи е серумът, взет и изследван през май, това е втори кръвен серум и той е занесен в София и предаден лично на г-жа Стоянова в ЦЛ по СПИН. Нейните указания бяха да не се обаждаме до ЦЛ по СПИН, а да изчакаме техния писмен резултат. В кабинета ми идваха и пациентът, и майка му да питат за втория резултат. През септември, въпреки, че все още не бяхме получили резултата от втория серум, звънях в София, в ЦЛ по СПИН и оттам ми бе поискан трети серум за изследване – 50 дни след изпращане на втората кръвна проба. И до днес не сме получили резултата от изпратения на 27 юли втори кръвен серум! За третия серум, резултатът и уведомителното писмо на ЦЛ по СПИН до МЗ от 28 септември вие вече писахте… До ден-днешен в Добрич не сме получили от МЗ потвърдителен протокол за окончателния разултат по този случай. Доц. Аргирова бе запозната в подробности със случая и че не при нас се е скъсала веригата! Че по наша вина няма забавяне! Една банка от кръвната плазма е била смесена с 250 литра пул, откъдето вече е било отделено количество за производство на фибриноген – поясни виден вирусолог. – Тук трябва да се вземе в предвид ефектът на дозата, според този ефект и поддръжниците му, там, където са прелети големи количества от фибриногена, вероятността от заразяване е по-голяма. Масивните вливания обикновено се правят при тежки операции с много загуба на кръв. Въпреки сериозните атаки срещу мен и обвинения в безотговорност, няма да подам оставка, освен ако на предстоящия пленум на Висшия партиен съвет в края на седмицата, тя не бъде поискана – коментира министър Виткова призивите за оставка. Междувреме във Варна, бе командирован от министър Виткова д-р Кольо Василев, бивш оглавяващ първичната партийна организация в МЗ, за да провери на място къде се е скъсала веригата по известяването за СПИН-заразяването. Командироването на д-р Василев съвпадна и с откриването на серопозитивния дарител /при изследване в София/. По случая изненадващо бързо бяха открити още в почивните дни и тримата души, на които от този серопозитивен дарител са били преляти плазма и еритроцитна маса – коментираха многозначително лекари от Варна. На пленума на ВС на БСП червените помилваха своята другарка Виткова и тя остана на поста си. Второто, което стегнатите отново редици на МЗ сториха, бе да обявят, че плазмата на единия дарител от 64-те потенциално заразени не е участвала в производството на фибриногена! Как тогава неговото име се озова сред 64-те дарители – никой от МЗ не успя да обясни. Кой, кога и как аутопсира починалите заразени пациенти – никой не можеше в МЗ да обясни. Сигурно бе едно: никой не бе уведомил патологоанатомите, че починалите са носители на вируса на СПИН. Никой от МЗ не бе уведомил и лекарите в седемте болници, където е бил употребен заразният фибриноген, че трябва да вземат специални предпазни мерки, много по-строги от обичайните. Към 15 март все още не бяха изследвани 450-те хемофилици, чийто списък е бил изготвен още през октомври 1995 година. Партийната организираност да се потуши скандалът доведе нещата дотам – МЗ да твърди, че СПИН-афера няма, има само трима заразени с ХИВ-вирус, имало само седеммесечно пътуване на кръвен серум от Добрич до София /което както се оказа, че не е вярно – бел. Л. М./. Според МЗ от 64-те дарители за плазмата, от която е бил произведен фибриногенът, само един се оказа серопозитивен и точно неговата плазма, както обяви МЗ, не е била използвана в производството на фибриногена! Всичко се потулваше, замазваше пред очите на медии и гражданство. От високопоставени представители на МЗ се изричаха лъжи, а когато тези лъжи биваха опровергавани – никой не считаше за нужно да даде пояснение! Стигна се до абсурда – след като доц. Рада Аргирова призна, че е знаела за СПИН-заразяването – да се твърди, че такова не е имало?! Натиснете тук за увеличение Първата публикация за СПИН-заразяване чрез заразен кръвен продукт – фибриноген е от 27 февруари 96г.. На 1 март д-р Т. Мешков от Националния център по клинична и трансфузионна хематология пише до медицинския директор на Първа градска болница. МЗ изрече доста лъжи по СПИН-заразяването. В парламента д-р Виткова скри, че още на 9 май в МЗ са знаели за положителен резултат за СПИН на хемофилик. Виткова твърдеше, че тя и колегите й са научили за случая през октомври 1995 година. Къде бе май, къде бе октомври 1995? МЗ работи здраво по линията да се омаловажи това скандално заразяване с вируса на СПИН, чрез преливане на 35 пациенти на заразен кръвен продукт и да стигне до момента, когато да се обяви, че не е имало такъв инцидент. Въпреки това, МЗ реши да внесе най-рисковия кръвен продукт? В началото на март министър Виткова застана пред парламента и съобщи, че до 10 дни в МЗ ще имат пълен списък на лицата, на които е бил прелят фибриногенът. Пълният списък е бил при доц Аргирова и д-р Виткова отлично е знаела това. Два дни след парламентарното питане, д-р Виткова признава в Смолян, че вече има починали 7 души, от пациентите, на които е бил прелят фибриногена! Натисн тук за увеличение Началото на списъка с пълния брой пациенти, на които е бил прелят фибриногенът серия 090495 и имената им. Името на първия пациент е заличено по етични съображения. На 19 март, по телевизията, министър Мими Виткова се появи след новините на малкия екран и обяви: Преди да е изследван и последният дарител на кръв от групата на 64-имата дарители, преди да е приключило тестуването на гражданите с прелят фибриноген, заради някакви си петима заразени със СПИН граждани при преливане на кръв и кръвни продукти не нападайте незаслужено партията! Неоспор факти от разследването в Демокрация Мими Виткова нарече дърпане на струна в душата на хората. СПИН-ск няма, но аз поднасям извиненията си на заразените – тържествено изрече д-р Виткова. Починалите тя отмина с мълчание, както и близките им. На 21 март 1996 година прокурорът от Главна прокуратура, който бе натоварен с разследването на изнесеното в Демокрация, за използването в здравната мрежа на заразени със СПИН кръвни продукти, е получил уверение, от здравното министерство, че в най-скоро време ще му бъдат предадени пет тома с материали по случая. На 18 декември 1996 година, прокурорът от Главна прокуратура, Елена Митова отменя Постановлението на Софийска градска прокуратура от 29 юли 1996 за отказ да се образува предварително производство по преписка 853/96 година за СПИН-заразяване. Прокурор Митова дава конкретни указания, как да се допълни в обстоятелствената част преписката и материалите по нея, след което преписката да се реши по същество. В точка 2 от указанията е записано: …да се снемат обяснения и от журналистката Люба Манолова, която да посочи какво още, освен установеното до момента, би могла да представи, с оглед изясняване на обективната истина. Днес се очаква д-р Мими Виткова да оглави Пенсионен или Здравен фонд за задължително осигуряване. Рада Аргирова се изказваше компетентно по случая със задържаните медици в Либия. Сведенията ми относно разследването по това СПИН-заразяване бяха, че заради процеса в Бенгази, то временно е спряно. Каква е съдбата му сега – това тепърва ще се опитам да узная. Очаквайте в скоро време разследването за още един скандален случай със СПИН-заразно болен, в който Централната лаборатория не е уведомила овреме хирурзите и те са оперирали пациент, носител на вируса на СПИН, без да вземат допълнителни предпазни мерки.

Стенограмата за скандала със СПИН от 1 март 1996 г.
https://parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/1871